Село Негован е населено място на територията на страната, разположено в западната част и всъщност участък от община Нови Искър. Интересна е историята на мястото още от времето на античността, но през Възраждането през 1873-та година се случва едно паметно за жителите събитие. Тогава една от жените сънува сън, в който има храм от християнски тип и до него разположен извор с лековита вода. Ниското вдлъбнато място до брега на едно езеро е разпознато от жената именно като селото, а тя през това време страда от сериозно заболяване и не може да се движи. На мястото, видяно в съня, жената е закарана с волска каруца по нейно настояване. Тя е парализирана още от първото си раждане. Болната настоява в района да се започнат разкопки и скоро биват открити стар храм и зидове, както и една икона и три човешки черепа. Когато е открит и християнски кръст от сребро, чудото се случва и бликва извор с лековита вода.
Името на жената от Негован е Кръстана, която е родена през 1851-ва и умира през 1914-та. Тя произлиза от рода на Чакърските и успява след видяната вода да се изправи сама от каруцата и без чужда помощ да стигне до дома си. А една друга жена наиме Спаса, родена в годината на Априлското въстание и починала през 1956-та, през 30-те години на двадесетото столетие сънува зарит християнски храм на брега на езерото. До него роднини на жената построяват малък параклис, кръстен на нейно име и станал известен като Църквето на баба Спаса. Но през 1957-ма година единият параклис, построеният за неподвижната жена, бива разрушен от построеното ТКЗС. В резултат на това и извора е затрупан с отпадъци. Днес на пет метра от предишното си положение параклисът е възстановен благодарение на събраните от местните жители финансови средства. Трябва да мине много време, преди през 1883-та година единадесет видни жители на селото да поемат инициативата за построяването на християнска църква и основно училище. От Стара планина с волски каруци е докаран дървен материал, а червен камък се взима от деретата на съседните реки. От Сливница пък е взета негасена вар.
От реката край Негован се докарва пясък през 1885-та година и паралелно с това се изкопават варници. Зидарят Игнат Петров от радомирското село Касилаг приема да построи храма, като в градежа на постройката се включват и много от местните жители. А братя Благоеви с малки имена Михаил и Христо напълно се заемат с изписването на храма от вътрешната му част. Свети Николай Мириклийски и днес е църква с особено национално значение, защото през 2003-та е обявена за архитектурно – художествен паметник. Тази чест е оказана на храма лично от Националния институт за паметници на културата. Училището възниква паралелно с църквата благодарене на труда на местните, като за времето си сградата е добре осветена и масивна. Също така е добре поддържана от хигиенична гледна точка. За учениците е построена голяма стая, както и по-малка за преподавателите. В ученическата стая се провеждат всички по-важни културни и просветни събития като събрания и вечеринки.
